Открийте историята на Хачик, вярното куче на Япония

През цялата си дълга и дълга история Япония ни е оставила истории и истории, които да си спомняме. Много от тях могат да бъдат прости митове или легенди без основание. Но има и други, които, въпреки многото десетилетия след тях, са послужили като урок за милиони хора по света.

Това е случаят на Hachikoкучето на Акита гони главен герой на тази история, пълна с любов, доверие, лоялност и преди всичко вярност към своя приятел, господар и спътник.

Поставяйки малко на заден план, нашата възлюбена жена е родена далеч от лудостта. Той го направи точно на ферма в град Одате, в близост до префектурата Акита, около 1924 година. Въпреки това, нашият герой не продължи дълго само в столицата на страната на изгряващото слънце.

Хачик и господарят му стават неразделни приятели

Точно след пристигането си в гара Сибуя, то попадна в ръцете на Eisaburo Ueno, скромен професор от Министерството на земеделието на Токийския университет. Трябва да се каже, че този японски учител отначало беше малко склонен да остане с тази Акита. Това е така, защото предишното му куче е умряло само преди няколко седмици, оставяйки го с голяма болка и празнота.

Макар че това изглеждаше много важно за героя на тази история. Скоро след като се заселили в къщата на новия си собственик, и Ейсабуро, и Хачик станали неразделни приятели. Това беше още по-голямо, когато дъщерята на този токийски професор стана независима и напусна къщата напълно сама за двамата.

От този момент кучето и майсторът станаха нокти и плът. Дотолкова, че Хачик винаги придружаваше господин Уено на гарата, за да му каже сбогом и да му пожелае късмет в работата му. Това стана нещо като рутина. В един вид неоспорим тест за любов между двете страни. Всъщност тази любопитна история започна да става известна в околностите на онова време, факт, който доведе до това куче, станал известен дори в най-негостоприемните кътчета на Япония.

Над Хачик се надига нещастие

На 21 май 1925 г. обаче тези нещастия залягаха над тези двама приятели. Eisaburo Ueno умира от сърдечен удар, докато преподава в Университета на Токио срещу всички шансове. Изправен пред този нещастен резултат, Хачик отново беше сам на света. Нещо повече, това куче не можеше да се асимилира, че е загубил завинаги своя господар и затова го чакаше ВСЕКИ ДЕН на гарата, както беше направил много отдавна.

Но той осъзна, че учителят не се е върнал. Той никога не се измъкна от влака от гара Сибуя, както винаги се правеше рутинно. Нещо се случваше. Хачик знаеше, че нещо трябва да се е случило на верния му спътник. Но той не го интересуваше. Там той остава в гарата девет дълги години, докато умре през 1935 година.

Въпреки смъртта си, наследството на този домашен любимец остава валидно и до днес. Той ни показа, че любовта и приятелството са една от най-важните ценности, които хората имат.

Хачик ни даде урок, че ние винаги трябва да бъдем на страната на нашите близки. Не само в моменти на максимално щастие. Но и в тези моменти на нещастие, където всичко изглежда загубено.

Топос жителите на Япония бяха толкова завладени от тази история, че през 1947 г. в паметта му е издигната голяма бронзова статуя, точно в същата станция на Сибуя, където Хачик чака пламенния си приятел. Много легенди и митове разказват, че всеки, който докосне скута на тази фигура, ще се върне в японския град Токио друг път в живота си, но този път придружен от любим човек или партньор, който ще обработва вечната любов и вярност.

Кредити на изображенията - Wiki Commons

Изживей историята! България - открий и сподели! (Февруари 2024)